Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание


^ Взаимосвързани в организма синдроми


В книгата си за физическите гещалти Кьолер (Kohler, 1961) се противопоставя на свръхобобщаването на взаимосвързаността, до степен да не сме в състояние да направим избор меж много общ монизъм и пълен атомизъм. Затова Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание той подчертава не само взаимосвързаността в един гещалт, но също и факта на отделността на различните гещалти. За него повечето гещалти, с които работи, са (относително) затворени системи. Той Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание довежда своя анализ само до рамките на гещалта, по-рядко анализира отношенията меж тях, лупили те на физическом уровне либо психични.


Трябва да е разумеется, че когато имаме работа с информация за организма, попадаме Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание в различна ситуация. С положителност в организма практически няма затворени системи. Там всяко нещо действително е свързано с всичко останало, макар и понякога по чуть доловим и далечен начин. Нещо повече, подтверждено Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание е, че организмът, взет като цяло, е свързан с и е фундаментално взаимозависим с културата, с непосредственото присъствие на други хора, с конкретната ситуация, с физическите и географски фактори и т. н. Досега Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание бихме могли да кажем най-малкото, че Кьолер е трябвало да ограничи своето обобщение до физическите и психологическите гещалти във феноменалния свят, защото неговите структури определено не са в Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание такава степен приложими вътре в организма.


Ако решим да спорим, бихме могли да отидем по-далеч от това минимално твърдение. Всъщност необходимите доказателства могат да се намерят в това, че целият свят Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание е на теоретическом уровне взаимосвързан. Ако изберем измежду типовете дела, които съществуват, то ще сме в състояние да открием някакъв вид отношения меж всяка част на вселената и останалите й части. Можем да приемем, че Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание системите са относително независими една от друга само ако искаме да бъдем практични, либо ако говорим в отделна дискурсивна сфера, а не в тоталността на сферите на дискурса. От психологическа гледна точка Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание к примеру всеобщата взаимовръзка се нарушава, защото съществуват части на света, които не са психологически свързани с други части на света, дори и да са свързани от гледна точка Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание на химията, физиката либо биологията. Нещо повече, взаимовръзката на света би могла съвсем тихо да бъде нарушена по напълно различен начин от биолога, химика либо физика. Според мен за момента най-добрата формулировка Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание е, че има относително затворени системи, но те са частично продукт на гледната точка. Може би онова, което е (и изглежда като) затворена система, може и да не е такая след Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание година защото догодина научните методи ще са се усъвършенствали достатъчно, за да се докаже, че подобна връзка съществува. Ако ни отговорят, че би трябвало да докажем действителни физични процеси, а не преди всичко теоретични връзки Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание меж всички части на света, тогава ще репликираме, че монистичните философи никога не са сочили съществуването на подобна всеобща физическа взаимовръзка, а са гласили за редица други видове взаимообвързаност. Но Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание тъй като това не е основен предмет на нашето изложение, не е нужно да се спираме на него. Напълно достатъчно е да посочим явлението (теоретична) всеобща взаимовръзка в рамките на организма.


^ РАВНИЩЕ И КАЧЕСТВО

НА Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание СИНДРОМИТЕ НА ЛИЧНОСТТА


В тази област на изследване имаме да предложим един внимателно подбран пример. Остава по пътя на бъдещи проучвания да се установи дали имаме налице парадигма либо конкретен Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание случай.


Количествено, т.е. в смисъл на прости линейни корелации, има положителна, но слаба взаимовръзка меж равнището на чувството за сигурност и това на самоуважение, г= на около 0.2 либо 0.3. В сферата на индивидуална Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание диагноза на нормални хора е съвсем ясно, че тези два синдрома са фактически независими променливи. Може при някои групи да съществуват характерни връзки в двата синдрома. Така к примеру при евреите е имало (през Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание 1940 г.) тенденция за високо равнище на самооценка и ниско на сигурност, докато при жените-католички сме откривали често ниска самооценка, съчетана с висока степен на чувство за сигурност. При невротиците и двете Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание равнища бяха и са склонни да бъдат ниски.


Но по-поразително от взаимовръзката (либо отсъствието й) по отношение на равнището на двата синдрома е много близката взаимовръзка меж равнището на чувство за Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание сигурност (либо самоуважение) и качеството на самоуважение (либо чувство за сигурност). Това отношение може да се докаже съвсем лесно като се противопоставят два индивидума, при които равнищата на самооценка Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание са високи, но те се намират на противоположните краища по скалата на чувството за сигурност. А (висока самооценка и високо чувство за сигурност) е склонен да изразява самоуважението си по много различен Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание начин от Б (висока самооценка и ниско чувство за сигурност). А, който има както личната сила, така и любов към човешкия род, естествено ще използва тази сила по грижовен, мил либо покровителствен начин Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание. Но Б, който има същата сила, но изпитва омраза и презрение към хората либо ужас от тях, ще използва по-вероятно силата си, за да наранява, да доминира либо да уталожи Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание по някакъв начин чувството си за несигурност. Тогава силата е заплаха за неговите събратя. Следователно бихме могли да говорим за несигурно качество на високата самооценка и да го сравним със сигурното качество на Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание високата самооценка. Пак така бихме могли да направим разлика меж несигурно и сигурно качество на ниската самооценка, т.е. мазохистът либо подлизуркото, от една страна, и тихия, приятен либо услужлив зависим човек, от Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание друга. Подобни разлики в качеството на сигурността са в корелация с разликите в равнището на самооценка. Така к примеру несигурно чувстващите се хора биха могли да са затворени и стеснителни либо открито Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание враждебни и агресивни, в зависимост от това дали равнището им на самооценка е ниско либо високо. Хората, които изпитват чувство за сигурност, могат да са покорни либо горди, следовници либо лидери, в зависимост Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание от това как се променя равнището им на самооценка от ниско към високо.


СИНДРОМИТЕ

^ НА ЛИЧНОСТТА И ПОВЕДЕНИЕТО


В широкия смисъл, преди да направим по-конкретен анализ, можем да кажем, че отношенията меж Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание синдромите и външното поведение са горе-долу както следва. Всяко действие е израз на цялата интегрирана личност. По-конкретно това означава, че всяко действие е детерминирано от всеки и от всички синдроми на Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание личността (освен другите определящи фактори, за които ще говорим по-долу). Когато Джон Доу се смее и отвръща на закачка, ние теоретично можем да измъкнем измежду различните определящи фактори Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание на този неразделим акт равнището на неговото чувство за сигурност, самооценка, енергия, интелект и т. н. Такая становище разумеется противоречи на онази, сега вече отживяла времето то си теория за чертите на нрава, според която Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание всеки разделен поведенчески акт се определя изцяло от една единствена черта.Теоретичното ни твърдение се илюстрира най-добре-от определени задачки като к примеру художественото творчество. Когато създава картина либо концерт, творецът Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание очевидно влага своето аз изцяло в задачата и следователно тя е израз на цялостната личност. Но един такъв пример, либо да кажем някаква творческа реакция на неструктурирана ситуация (какъвто Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание е случаят с теста на Роршах) е в единия край на континуума. В другия е изолираният, конкретен акт, който има малка либо никаква връзка с характеровата структура. Пример за това са непосредствените Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание реакции на изискванията на моментната ситуация (да се дръпнеш от пътя на камион), чисто привични, културални реакции, които отдавна са погубили своето психично значение за повечето хора (навикът мъжете да стават, когато Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание в стаята влезе супруга) либо, най-сетне, рефлекторните деяния. Такая поведение ще ни каже малко либо нищо за нрава, защото в тези случай то е пренебрежимо като определящ фактор. Меж тези крайности установяваме всевъзможни степени Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание. Съществуват к примеру деяния, които са обикновено практически напълно детерминирани само от един либо два синдрома. Конкретният акт на любезност е по-тясно свързан със синдрома на сигурност, отколкото с който Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание и да е друг. Чувството за скромност се определя до голяма степен от самооценката и т. н.


Посочените по-горе факти биха могли до голяма степен да предизвикат въпроса защо, след като Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание съществуват всички тези типове отношения меж поведение и синдром, твърдяхме в началото, че общо взето поведението се определя от всички синдроми?


Разумеется е, че по силата на нещо като теоретично Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание изискване, една холистична теория ще започне с такая твърдение, докато атомистичният подход би започнал с подбора на някакво изолирано, отделно поведение, откъснато от всички свои връзки с организма - к примеру усещане либо условен рефлекс Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание. Това е въпрос на «центриране» (от гледна точка на коя част да се организира цялото). За атомистката теория най-простата основна единица е частицата поведение, получена по пътя на редуктивния анализ, т Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание.е. поведение, откъснато от всички свои връзки с останалия организъм.


Возможно по-близко до същността е твърдението, че първият тип връзка синдром-поведение е по-важна. Изолираните видове поведение са обикновено в периферията Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание на основните прозаически грижи. Те са изолирани просто защото не са важни, т.е. нямат нищо общо с основните проблеми, отговори и цели на организма. Съвършено вярно е, че кракът ми Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание подритва, когато бъде ударено пателарното сухожилие, че ям маслини с пръсти либо не мога да ям варен лук, защото съм научен да не го харесвам. Това в никакъв случай не Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание е по-вярно от това, че имам определена житейска философия, че обичам семейството си либо, че съм привлечен от определен вид експерименти, но вторият тип ситуации са далеч по-важни.


Макар и наистина вътрешната Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание природа на организма да е определящ фактор на поведението, тя не е единственият. Културната среда, в която оперира организмът и която вече е помогнала да се обусловь вътрешната му природа, също е определящ Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание за поведението фактор. И накрая, под заглавието «непосредствена ситуация» би могла да се подведе и друга поредица от определящи фактори на поведението. Неговите цели и задачки се обусловят от Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание природата на организма, а пътищата към осъществяването им - от културата, но непосредствената ситуация определя какво е реално възможно либо невъзможно - кое поведение е уместно и кое не, которые конкретни цели са осъществими Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание и которые не са, какво предполага заплаха и какво предлага възможен инструмент за постигането на целите.


Когато разглеждаме поведението по този комплексен начин, става лесно да разберем защо поведението не винаги е добър показател Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание за структурата на нрава. Защото, ако то се определя толкова от външната ситуация и културата, колкото и от нрава, ако е компромисна формация меж три групи сили, то поведението чуть Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание ли би могло да представлява безупречен индикатор за всяка от тях. И отново това е чисто теоретично твърдение. На практика съществуват определени методи, при които можем да «изключим» либо да сведем до нула Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание влиянието на културата и ситуацията, така че на практика поведението би могло да е добро указание за нрава.


УстановяВа се, че съществува много по-висока корелация меж нрава и импулса за Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание поведение. Нещо повече, тя е толкова висока, че тези импулси за поведение биха могли сами по для себя си да се сметнат за част от синдрома. Те са далеч по-свободни от външни Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание и културни приневоль, отколкото откритите поведенчески актове. Бихме да отидем дотам и да кажем, че ние изучаваме поведението само като указание за импулса за поведение. Ако това е добро указание, си Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание струва да бъде исследовано; ако не е добро - не си струва, след като трайна цел е да разберем нрава.


^ ЛОГИЧЕСКИ И МАТЕМАТИЧЕСКИ ИЗРАЗ НА ДАННИТЕ ЗА СИНДРОМА


Доколкото зная, за момента не съществува такава Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание математика либо логика, която да е подходяща за символното изразяване и обработка на синдромната информация. Такава символна система в никакъв слуучай не е невъзможна, защото знаем, че сме в състояние да Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание изградим математика и логика, които да съответстват на нашите нужди. Засега обаче повечето съществуващи логически и математически системи се основават и са израз на общо-атомисткия

Така к примеру, като се направи Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание достатъчно неясна, ситуацията би могла да се изведе в смисъл на детерминанта на поведение, както става в различните проективни тестове. Либо се случва изискванията на организма да са толкова смазващи, както при Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание лудостта, че външният свят бива отречен либо пренебрегнат, а културата не се зачита. Основната методика за отчасти изключване на културата е да се установи връзка по време на интервюто либо психоаналитично пренасочване. При определени Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание други ситуации културните приневоль биха могли да бъдат отслабени, както е при пиянството, яростта либо други примери на неконтролирано поведение. И отново тук има много типове поведение, които културата пропуска Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание да регулира, като различни неопределени, сублиминално, т.е. неосъзнаваемо възприети варианты на културно детерминираната тема, неекспресивни движения. Либо пък бихме могли да изучаваме поведението при относително невъздържани хора, при деца, у които културалните Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание приневоль са все още слаби, при животни, където те са практически незначителни, либо в други общества, така че да сме в състояние да изключим културалните воздействия по пътя на съпоставянето. Тези няколко примера Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание показват, че едно усъвършенствано, стъпило на здрава теоретична база изучаване на поведението може да ни каже нещо за организацията на личността. - Бел. авт.

светоглед, който вече критикувахме. Собствените ми усилия в тази Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание насока са прекалено немощни, за да бъдат представени тук.


Рязкото разграничение меж А и не-А, въведено от Аристотел като една от основите на неговата логика, е пренесено в съвременната логика Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание дори там, където са отхвърлени други негови постановки. Така к примеру в «Символната логика» на Лангер откриваме, че идеята, описана от нея от гледна точка на комплементарни класове, е една от Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание основните постановки, които не трябва да се доказват, а могат да бъдат приети за дадени като въпрос на здрав смисъл. «Всяка категория има допълнение; категорията и допълнението й са взаимно изключващи се и Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание заедно изчерпват всеобщата категория»

(Langer, 1937, с. 193).


Вече трябва да е станало разумеется, че при синдромните данни не може да има такая остро изрязване на която и да част от цялото либо такая Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание рязко разграничение меж всяка отделна единица и останалия синдром. Когато отрязваме А от цялото, А Вече не е А, не-А вече не е онова, което е лупило, и положително простият сбор на А Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание и не-А няма да ни върне цялото, от което сме тръгнали. В рамките на синдрома всяка негова част се припокрива с друга. Ако не пренебрегнем това припокриване, отрязването на част Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание няма да е възможно. Психологът не може да си позволи такая пренебрежение. Взаимното изключване е възможно за изолирано взета информация. Ако се вземе в контекст, както трябва да бъде в психологията, такая противопоставяне Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание е напълно невъзможно. Дори не е допустимо к примеру да отрежем поведението на висока самооценка от всички други по простата причина, че не съществува такая нещо като поведение на висока Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание самооценка и нищо друго.


Ако отхвърлим тази представа за взаимно изключване, поставяме под съмнение не само цялата логика, която е отчасти базирована на него, но също така повечето познати ни математически системи. Повечето съществуващи Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание математически и логически системи боравят с един свят, който представлява сбор от взаимоизключващи се единици, подобен на купчина ябълки. Отделянето на една ябълка от останалите в купчината не променя основната същност на Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание ябълката, нито тази на купчината. В организма нещата стоят полностью различно. Отрязването на един орган променя целия организъм, а не само частта, която е лупила отрязана.


Друг пример можем да Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание открием в основните аритметични деяния събиране, изваждане, умножение и деление. Това са все деяния, които предполагат атомистка информация. Събирането на две ябълки е възможно, защото природата им го разрешава. С личността Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание нещата стоят различно. Ако имаме двама души, които имат висока самооценка и изпитват чувство за несигурност, и направим така, че единият от тях да има по-голямо чувство за сигурност («добавим» сигурност), ще разполагаме с Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание един човек, който возможно е склонен към сътрудничество и друг, който е склонен да бъде тиранин. Високата самооценка при един човек няма същото качество, както високата самооценка при друг. При човек, на Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание когото е «прибавена» самооценка има две промени, не само една. Той не само е придобил чувство за сигурност, но се е променило и качеството на самооценката, по простата причина, че се Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание е съчетала с високо чувство за сигурност. Примерът е малко насилен, но той е най-близкото, до което можем да стигнем, за да си представим нещо подобно на действието събиране в Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание личността.


Разумеется традиционната математика и логика, въпреки неограничените си възможности, приличат само на слугини в услуга един атомистичен, механичен възглед за света.


Дори изглежда възможно да се каже, че математиката изостава от съвременните Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание на физическом уровне науки в приемането на динамичната, холистична теория. Съществените промени в природата на физическата теория се осъществяват не с промяна на същностната природа на математиката, а като се разтегля нейната употреба Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание, като с нея се вършат трикове, като се оставя доколкото е възможно непроменена същностно статичната й природа. Те стават възможни само с мощта на различни допускания от рода на Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание «като че ли». Добър пример намираме в математическта теория на приближенията, която претендира, че борави с движение и промяна, но прави това само като свежда промяната до поредица от статични състояния. Пространството под Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание една крива се изчислява като се раздели на поредица от правоъгълници. Самите криви се разглеждат «като че ли» са многоъгълни фигури с много малки страни. Че това е основателна процедура, с която Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание нямаме принципен спор, се доказва от факта, че приближенията вършат работа и са изключително полезен инструмент. Но не е основателно да забравяме, че той работи поради поредица от допускания, хитрувания либо трикове, «като че Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание ли» допускания, които очевидно не боравят със света на явленията така, както това правят психологическите проучвания.


Следният цитат може да послужи като илюстрация на нашето твърдение, че математиката е склонна към Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание статичност и атомизъм. Доколкото зная, общият му смисъл не е оспорен от други математици.

«Но не заявявахме ли доста пламенно преди това, че живеем в един неподвижен свят? И не доказвахме Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание ли надълго и нашироко, използвайки парадоксите на Зенон, че движението е невъзможно, че летящата стрела е всъщност недвижна? На какво да отдадем разумеется променената позиция? Нещо повече, ако всяко ново математическо Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание откритие почива върху старите, утвърдени основи, как е възможно да се изведе от теориите на статичната алгебра и статичната геометрия нова математика, която да е в състояние да реши проблемите, свързани с динамичните единици Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание? Що се отнася до първото, възгледът не е променен. Продължаваме да стоим вкопани здраво в схващането, че на този свят движението, както и промяната, са особени случаи на състоянието на покой. Няма промяна Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание, ако под промяна се разбира състояние, качествено различно от покой; онова, което определяме като промяна, е просто, както вече веднъж посочихме, поредица от много различни статични образи, възприети в относително коротки интервали Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание от време... Тъй като сме интуитивно убедени, че в поведението на едно движещо се тяло има последователност, тъй като всъщност не виждаме как летящата стрела преминава през всяка точка по своя път Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание, налице е един завладяващ инстинкт да абстрахираме идеята за движение като нещо, различно от покоя. Но тази абстракция е резултат от физиологични и психични ограничения; тя по никакъв начин не се Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание оправдава от логическия анализ. Движението е корелация на място и време. Шанс е просто още едно име за функция, още един нюанс на същата корелация.


Що се отнася до останалото Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание, числените методи, като рожба на геометрията и алгебрата, принадлежат към статичното семейство и не са придобили характерни черти, които родителите им не притежават. В математиката не са възможни мутации. По този начин, числените Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание методи безизбежно притежават същите статични свойства като таблицата за умножение либо евклидовата геометрия. Те представляват само още едно тълкуване на този неподвижен свят, макар и да трябва да признаем, че то е много Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание находчиво» (Kasner&Newman, 1940, с. 301-304).


Нека отново заявим, че има два начина да се разглеждат елементите. Така к примеру изчервяването може да е изчервяване само для себя си (редуктивен елемент) либо да е Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание изчервяване в даден контекст (холистичен елемент). Първото е свързано с едно «като че ли» допускане: «като че то е само на света и няма връзка с останалия свят». Това е формална абстракция Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание и в някои научни области би могла да е твърде полезна. Във всеки случай абстракцията не може да навреди, стига да се помни, че тя е формална. Проблеми възникват само когато математиците Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание, логиците либо учените забравят, че правят нещо изкуствено, когато молвят за изчервяването само по себе си, защото те положително ще признаят, че в реален свят няма такая нещо като изчервяване Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание, ако няма човек, който да се изчервява, либо нещо, поради което той да се изчервява и т. н. Този изкуствен навик на абстрахиране либо на работа с редуктивни елементи е работил така Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание добре и е станал толкова утвърден навик, че абстрахиращите и редукционистите са склонни да гледат с удивление на всеки, който отрича емпиричната и феноменална валидност на тези навици. На плавни етапи те се убеждават Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание, че това е начинът, по който всъщност е изграден светът, и им е лесно да забравят, че дори и да е полезен, той все пак е изкуствен, условен, хипотетичен - с една дума Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание, че това е изкуствена система, наложена на един взаимосвързан и променящ се свят. Тези странни хипотези за света имат правото да съществуват напук на здравия смисъл само поради доказаното им удобство. Когато Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание престанат да са удобни, либо когато се превърнат в пречки, те трябва да се изоставят. Небезопасно е да виждаме в света онова, което сме вложили в него, а не което е Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание действително там. Нека заявим това категорично. Атомистката математика либо логика е в известен смисъл теория за света и всяко негово описание от гледна точка на тази теория може да се отхвърли от Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание психолога като неподходящо за неговите цели. Очевидно е нужно мислителите в областта на методологията да се

заловят със създаването на логически и математически системи, които по-пълно съответстват на природата на света Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание на съвременната наука.

Възможно е да разширим тези бележки и до самия английски език. И той е склонен да отразява атомистичната теория за света на нашата култура. Няма защо да се чудим, че Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание при описването на данните и законите на синдрома трябва да прибягваме до странни аналогии, стилистични фигури и различни други усуквания и обрати. Имаме съюз «и», който изразява обединяването на две дискретни единици, но Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание нямаме съюз, който да изразява обединяването на две единици, които не са дискретни и при обединяването си образуват единство, а не двойственост. Единственият заместител, който бих могъл да измисля за този основен Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание съюз е тромавото: «структуриран с». Съществуват езици, които са по-благоразположени към един холистичен, динамичен светоглед. По мое мировоззрение, аглутиниращите езици са по-адекватни от английския, като отражение на холистичния свят. Друг Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание момент е, че нашият език организира света така, както това правят повечето логици и математици - на елементи и взаимовръзки, на материя и неща, причинявани на материята. Съществителните се третират като неща Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание, глаголите са деяния, извършени от неща по отношение на неща. Прилагателните описват по-точно какъв е видът на нещата, а наречията - по-точно какво е действието. Холистично-динамичният възглед не въвежда Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание такая рязко противопоставяне. Във всеки случай, думите трябва да протичат в права линия, дори и когато се опитват да опишат информация за синдром (Lee, 1961).

Аглутиниращи езици - езици, вкоито думите се сегментират на Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание елементи, всеки от които представлява една отделна граматическа категория (к примеру турски). - Бел. ред.


ПОСЛЕСЛОВ


^ БОГАТАТА ЖЪТВА НА ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ

РУТ КОКС


«Мислех си, че сега се намирам на върха на силите си и мога да съм най Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание-полезен, така че когато и да умра, ще бъде все едно да се отсече дърво, без да се обере цялата реколта от ябълки, която то ще даде. Ще бъде Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание тъжно. И все пак приемливо. Защото ако животът е лупил толкова богат, тогава да се вкопчваш в него би лупило признак на алчност и неблагодарност.»(Дневникът на Маслоу, 12 февруари 1970, в Lowry, 1979, с. 997)


ВЪВЕДЕНИЕ


Четири месеца Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание след като написва тези думи в своя ежедневник, Ейбрахам Маслоу умира на шейсет и двегодишна възраст. Днес неговият възглед за потенциала на индивидуалното благополучие и синергичното общество се прилага в много сфери на Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание социологията и психологията. Широкото приложение на неговата философия може да послужи като измеряло за нейното значение.


В настоящата глава ще разгледаме някои фактически и на теоретическом уровне насоки, по които виждането на Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание Маслоу се отразява върху нашия животик и върху животика на обществото. Той допринесе неизмеримо за създаването на един нов възглед за човешката природа и постави основата на два клона от Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание съвременната психология - хуманистичната и трансперсоналната. През седемдесетте и осемдесетте години на нашия век идеите на Маслоу в различните области на психологията, образованието, бизнеса и стопанското управление, здравеопазването и социологията дават богата жътва.


Неговите Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание размишления и теории засягат нашия личен и обществения животик по толкова различни начини, че е тяжело, както пише Джойс Керъл Оутс, «да се оцени по достойнство предиздвикателството, което хвърля смайващо плодовитата мисъл на Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание Маслоу; как той съчетава ролята на учител, пророк, лекар, мечтател, критик; амбицията му да свърже в едно всевъзможни привидно несвързани явления; неговия непобедим оптимизъм»(в Leonard 1983, с. 335).


Според обективните аспекты Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание, корпусът от публикации на Маслоу е импозантен: 6 основни книжки и повече от 140 статии в списания, много от тях препечатани в различни сборници на съвременната психологическа мисъл. И все пак, по-важно от чистия обем Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание на неговите публикации е въздействието, което идеите му упражниха върху нашия животик и общество. Трудовете му изхождат от вярата, че ако не бъдат взети предвид най-висшите въжделения на човешките същества Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание те няма никога да бъдат изругай. Той казва, че като човешки същества ние притежаваме един вътрешен порив да култивираме тези явления така, че да реализираме для себя си и да служим Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание на обществото.


^ Усещане за волшебство


Любовта на Маслоу към животика и безкрайната му вяра в положителния потенциал на човешкия род нарастват, когато той посвещава животика си на едно холистично разбиране на човешката Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание природа. Човешките същества не са просто съчетание от неврози, а едно достояние от потенциални възможности. Дори в ранните си години той е лупил изпълнен с почуда, откритост и честност на възприятието. През 1928 г. Маслоу пише Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание в един студентски доклад по философия:

«Защо да не отдадем [чудото на мистичното изживяване] на самия човек, заместо то да ни води до извода за неговата присъща безпомощност и бедность... не можем Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание ли да оформим едно по-голямо, по-чудно схващане за величието на човешкия род?» (в Lowry, 1973а, с. 77).


След повече от 40 години, когато Маслоу е станал един от най-изтъкнатите Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание психолози на нашето време, неговата тема остава непроменена и той я подхваща в книгата си «The Farther Reaches of Human Nature» (1971, с.144) («По-далечните простори на човешката природа»).


«Ако трябва да Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание обобщя цялата тази книжка в едно-единствено изречение, [бих казал]: в нея са изложени изводите, които следват от откритието, че човекът има по-висша природа и тя е част от неговата същност - либо по Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание-просто казано, човешките същества могат да са чудесни, поради своята собствена човешка и биологична природа (В Lowry, 1973а, с. 77).


Активният и търсещ интелект на Маслоу допуска психологически подход, който отива отвъд невротичното Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание поведение и психозата, към една психология на човешкия растеж и себеактуализация. «Онова, което можем да изучаваме, са несъзнаваните и предсъзнаваните дълбини, рационалното и ирационалното, болестното и здравото, поетичното и математическото, конкретното Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание и абстрактното. Фройд ни сложи тези медицински очила на носа. Време е да ги свалим» - пише Маслоу през 1959 г. (В Lowry, 1979, с. 66).


^ Незабелязаната революция


В предговора към преработеното второ издание на «Мотивация и личност Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание» Маслоу заявява, че хуманистичната философия е «все още практически напълно пренебрегвана от повечето интелектуалци... Ето затова започнах да я наричам Незабелязаната революция» (Maslow, 1970,142, с. Х).


През март 1985 г. участниците в честването на 25-годишнината Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание от създаването на Асоциацията за хуманистична психология направиха преглед на въздействието на «незабелязаната революция» и установиха, че хуманистичните идеи се възприемат в ежедневието. Докато преобладаващата насока в научните изследвания и текстове Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание-

те по психология често не отразяват хуманистичния възглед, в други области тази философия очевидно не е отминала незабелязана. Тенденциитете в психотерапията, образованието, медицината и мениджмънта отразяват значението, което отдава Маслоу Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание на реализацията на для себя си, на ценностите, на избора и отговорностите и на един много по-холистичен възглед за индивидума в семейството, културната и работната среда.


Ричърд Дж. Лоури от колежа Васар, приятел и Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание бивш студент на Маслоу, както и редактор на неговите дневници, е изиграл основна роля в изучаване на неговия принос. В книгата си «A.H. Maslow: An Intellectual Portrait» («Е.Х Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание. Маслоу - Интелектуален портрет») (1973а), той прави преглед на основни теми на Маслоу и техния теоретичен статут в историята на психологията и на западната мисъл.


Лоури определя целия разумен животик на Маслоу като една Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание прекрасна съгласуваност и последователност в търсенето «на чудесните възможности и неразгадаемите дълбини на човешката природа» (Lowry, 1973а, с. 78-79).


Докато готви книгата си «New Pathways in Psychology: Maslow and the Post-Freudian Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание Revolution» («Нови пътища в психологията: Маслоу и постфройдистката революция») (1972), английският создатель Колин Уилсън работи в тясно сътрудничество с Маслоу и съпругата му Берта. Тази книжка и «The Third Force, The Psychology of Abraham Maslow Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание» («Третата сила. Психологията на Ейбрахам Маслоу») (1970) от Франк Гобъл представляват хроники на развитието на философията на Маслоу и неговите постижения, разгънати на един по-широк исторически фон.


Ето какво пише Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание Уилсън: «Постигнатото от Маслоу е громадно... Подобно на всички оригинални мислители той откри нов начи по който да се гледа на вселената. Идеите му се развиват бавно и органично, като дърво Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание: няма прекъсвания, нито неожиданна промяна посоката. Инстинктът му е лупил забележително здрав» (Wilson, 1972, с. 198).


^ Психолог и философ на науката


Маслоу смята, че общият подход на емпиричната наука «за пред животни, неща и частични процеси е Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание ограничен и неадекватен, когато се опитваме да проумеем и да вникнем в цялостни личности и култури" (Maslow, 1966,115, с. XIV).


В търсенето на подходящи средства за изследвания в областта на психологията Маслоу играе и Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание ролята на философ на науката. Той смята за невъзможно да се изолира търсенето на психологическата правда от философските въпроси и настоява, че науката няма право да изключва каквито и да е Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание релевантни данни либо опит. В «The Psychology of Science: А Reconnaissance» («Психология на науката: Едно разузнаване») той пише: «Науката трябва да е в състояние да борави с проблемите на ценностите, индивидуалността, съзнанието, красотата Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание, трансценденцията и етиката" (Maslow, 1966,115, с. XIV).


Маслоу се интересува повече от това да създава пионерскн и оригинални теории, отколкото да ги прилага и потвърждава, но непрекъснато предизвиква и кани Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание други да експериментират с идеите му и да ги докажат либо опровергаят.


«Аз съм човек, който обича да разорава целини, а сетне да ги оставя. Доскучава ми. Обичам да откривам, а не да доказвам. При Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание мен голямото вълнение идва от откривателството" (Maslow, Lowry, 1979, с. 231).


В книгата си «The Farther Reaches of Human Nature» («По-далечните простори на човешката природа») (1971) той признава, че доказателството е «гръбнакът на Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание науката» и все пак ще е голяма грешка, ако учените смятат для себя си просто и само за хора, набавящи доказателства» (с. 4). Той е изцяло погълнат от открития, в които се съчетават едновременно Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание опитът и теорията и отправя предизвикателство към науката и принципите й да търсят нови методи за придобиване на зания за човешкото поведение. Той призовава изследователската дейност да се простира Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание от лабораторията до животика и да включва изучаването на заводи, домове, болници, общности и дори народи.


^ ХУМАНИСТИЧНА ПСИХОЛОГИЯ


«В наши деньки хуманистичната психология е много неща: културно движение, социална мрежа, поредица от преживявания на хора, набор Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание от методи, ценностна система, организация и теория. В идеалния случай всички тези неща си взаимодействат и взаимно се обогатяват" (Maslow в Greening 1984, с. 3). «Аз съм фройдист, аз съм бихейвиорист, аз съм хуманист Взаимосвързани в организма синдроми - Предговор към българското издание...» (Maslow, 1971,144, с.4).



vzaimosvyaz-simmetrij-prostranstva-i-vremeni-s-zakonami-sohraneniya.html
vzaimosvyaz-socialnogo-i-biologicheskogo-v-lichnosti.html
vzaimosvyaz-stilya-pedagogicheskoj-deyatelnosti-i-proyavleniya-shkolnoj-dezadaptacii-shkolnikov-kursovaya-rabota.html